Семейство: Saxifragaceae Juss.
Род: Saxifraga L.
Вид: Saxifraga stellaris L.
Българско име: Звездеста каменоломка
Описание:
Мвогогодишно. Гъсто или рехавотуфесто. Стъблата хоризонтални, 10 - 50 (90) см дълги, вкореняващи се, просто или слабо разклонени, обикновено без останки от листа, по-рядко с такива. Листата 8 - 20 (40) мм дълги и (5) 8 - 12 (19) мм широки, последователни; приосновните събрани в розетка, клиновидно обратно яйцевидни до обратно лопатовидни, едро напилени до разредено едро назъбени, в основата стеснени в до 7 мм дълги, голи дръжки, на върха притъпени, без хрущялен ръб, влакнести или разсеяно четинесто влакнести до възголи, възмесести, зелени; стъбловите листа по-дребни, лолатовидно ланцетни, едроназъбени, възголи. Цветоносните стъбла 2 - 8 (14 - 20) см високи, с прости или в горната част изправени разклонения, разсеяно влакнести до възголи. Съцветията рехави, тесни, многоцветни метлици или по-рядко цветовете 2 - 3 или единични; цветоносните клонки изправени или слабо разперени, разсеяно влакнести. Прицветниците 5 - 10 мм дълги и 2 - 4 мм широки, клиновидни до линейно ланцетни, на върха назъбени, голи. Цветните дръжки 6 - 12 (20) мм дълги, 2 - 4 пъти по-дълги от кутийките, късо ресничести. Чашелистчетата 2 - 4 мм дълги и 1 - 2 мм широки, до основата свободни, яйцевидно продълговати до удължено ланцетни, притъпени, целокрайни, голи, при плода подвити надолу към цветната дръжка. Венчелистчетата 3 - 5 (7) мм дълги и 1 - 2 (3) мм широки, яйцевидно ланцетни до тясно елиптични, в основата стеснени в къс нокът, бели, в долната част на нокътя с 2 жълти петна, голи, равни помежду си, по-дълги от чашката, по-рядко в някои цветове с 1 - 2 по-дребни и 3 (4) по-едри, с дълъг нокът венчелистчета. Тичинковите дръжки нишковидни, прашниците розови. Кутийката 5 - 6 (8) мм дълга и 1,5 - 3 (3,5) мм широка, тясно яйцевидна. Стълбчетата изправени или разперено подвити. Семената 1,0 мм дълги, продълговато-яйцевидни, с надлъжни ребра, някои или всички гъсто фино брадавчести, кафяви.
Изменчивост
subsp. stellaris. Гъсто туфесто растение с малобройни розетки. Листата четинесто влакнести. Цветните дръжки до 2 пъти по-дълги от кутийките. Венчелистчетата 5 - 7 мм дълги. У нас не се среща.
subsp. alpigena Temesy, Phyton (Austria) VII (1957) 40. Рехаво туфесто растение обикновено с многобройни розетки. Листата разсеяно четинесто влакнести до възголи. Цветните дръжки 3 - 4 пъти по-дълги от кутийките. Венчелистчетата 3 - 5 (7) мм дълги. Средна и Западна Стара планина, Витошки район (Витоша), Западни гранични планини (Осоговска пл.), Беласица, Пирин, Рила, Западни Родопи.
Период на цъфтеж: Цъфти VII—IX, плодоноси VIII—X.
Разпространение в България:
Край планинските потоци и рекички, по торфенисти и мочурливи ливади във високопланинския пояс. Средна и Западна Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Пирин, Рила, Западни Родопи, между 1800 и 2500 м надморска височина.
(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение:
Европа (с изключение крайните южни части), Сибир, Арктика, Северна Америка.
Защитен статус:
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)
1. 
2. 
3. 
4. 
5.
Saxifraga srellaris 1. Saxifraga stellaris 2. Saxifraga stellaris 3. Saxifraga stellaris 4. Saxifraga stellaris 5.
E-mail: krnanev@gmail.com © K.Nanev
